БИОГРАФИЯ
на проф. Димитър Аврамов
Проф. Димитър Аврамов е сред най-ерудираните български изкуствоведи, изследователи и критици на изобразителното и художественото изкуство.
Роден е в Бургас на 6 септември 1929 година. С диплом от Търговската гимназия, следва две години право, но завършва философия в Софийския университет през 1954 година. Още същата година започва да публикува в периодичния печат. Редактор е на списание „Философска мисъл“ през периода 1955 – 1960 г., заместник главен редактор на списание „Проблеми на изкуството“ (1968 – 1980). През 1970 г. специализира в Париж. Работи в Института по изкуствознание и в Института за литература при БАН, където преминава през всички научни степени. Изнася лекции по „История на новата българска култура” в специалност „Културология” в СУ „Климент Охридски”. Научната степен „доктор на философските науки” получава през 1985 г. за своята дисертация на тема „Естетиката и художествената критика на Шарл Бодлер”.
Проф. Аврамов е автор е на редица студийни въведения, творчески портрети и статии върху проблеми на изкуството и литературата, на монографии за значими творци. Сред по-значимите му трудове са: „Естетика на модерното изкуство”, „Българското изкуство и модернизмът”, „Шарл Бодлер”, „Летопис на едно драматично десетилетие”, „Етюди върху модернизма”, сборникът „Диалог между две изкуства” и др.
През 2000 г. е удостоен с орден „Стара планина“ първа степен.
Проф. Д. Аврамов е получил и много други награди, но той особено цени „Златният пегас”, връчен му от бургаската писателска общност за неговите изключителни заслуги към българската култура.
Димитър Аврамов умира на 1 май 2008 г. в София.
На мястото на родната му къща в Бургас, на ул. „Морска“ №28 е поставена паметна плоча в негова памет.
„…Проф. Димитър Аврамов съхрани до края на живота си огромната любов, която питаеше към родния си град Бургас! Той искаше да го види обновен, красив, благоустроен и много модерен – град с европейска визия, но същевременно и средище на една много висока култура. Макар и тежко болен, до края на дните си, той не изгуби надежда, че ще възстанови силите си, за да се сбогува с любимото море!”
(Из писмо на Мария Аврамова – съпруга на проф. Димитър Аврамов до директора на РБ „П. Яворов”- Бургас Мария Бенчева)
Творческото наследство на Димитър Аврамов е част от съкровищницата и историята на българската духовност през последните десетилетия. Ето какво си спомня за него литературния критик и историк проф. Божидар Кунчев:
„Проф. Димитър Аврамов с чувство, разум и морално безстрашие отстояваше през целия си живот истината и ценностите на голямата култура, на сътвореното у нас и по света от първомайсторите на четката и словото. У него талантът и характерът никога не бяха се разминавали. При това става дума за изключителен талант, който го превърна в една от най-ярките и значими фигури на културата ни, в явление с мащабите на съзидателната европейска духовност. И става дума за характер, за наличието на окончателен избор, на духовен и творчески път, който каквито и да бяха рисковете и опастностите, не бе съгласуван с никакви компромиси. Димитър Аврамов бе волева и устремена личност, осъзнала себе си и живота, историята и културата като непрекъсната борба за онзи смисъл на изкуството и културата, който дори и в условията на диктатурата, остана неповален. Словото му бе пронизано от свободата на съзнание, което колкото и трудно да беше, намираше начин да отрече лъжите на режима и неговата псевдокултура…
Каквото и да кажа за Аврамов, няма да бъде достатъчно. Той беше морал и култура, личност, която ще вдъхновява и занапред. Той не може да бъде забравен, но нашата признателност и дългът ни към него изискват да бъдем колкото се може повече като него – непримирими, с отговорното съзнание за духа и културата, които трябва да възродим.”
(Из „Единство от свобода и дълг”)